* * *
В очите ми се спускат залези,
умират чайки - падащи сълзи,
сърцето ми е корабът без мачти -
не плува той в откритите води.
Изви се буря, скъса ми платната,
а бяха те крилатите мечти.
Една вълна зами следата,
остана болка - как горчи.
Закотвена съм на брега, а взорът
отправен все към морски ширини,
ще съберем сърцата си отново,
душата, без морето ми, тежи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неличка Все права защищены
