valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
11 ago 2007, 14:22

* * *

  Poesía
679 0 7
Пълзя в живота свит и мълчалив.
Зад мене диря грешките чертаят,
но вярвам още в своя звезден миг...
Ще вярвам, даже щом достигна края...

Греба със шепи жизнения прах,
греба, пълзя, чертая и се моля...
и чакам бездиханен твоя знак
за моя звезден миг, вселено моя...

Камбанен звън, а после тишина...
и аз съм просяк пред великата Вселена...
Стоя приведен пред огромната врата,
стоя и чакам милостинята за мене...







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0