valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
11 ago 2007, 14:22

* * *

  Poesía
681 0 7
Пълзя в живота свит и мълчалив.
Зад мене диря грешките чертаят,
но вярвам още в своя звезден миг...
Ще вярвам, даже щом достигна края...

Греба със шепи жизнения прах,
греба, пълзя, чертая и се моля...
и чакам бездиханен твоя знак
за моя звезден миг, вселено моя...

Камбанен звън, а после тишина...
и аз съм просяк пред великата Вселена...
Стоя приведен пред огромната врата,
стоя и чакам милостинята за мене...







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0