valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
11.08.2007 г., 14:22

* * *

676 0 7
Пълзя в живота свит и мълчалив.
Зад мене диря грешките чертаят,
но вярвам още в своя звезден миг...
Ще вярвам, даже щом достигна края...

Греба със шепи жизнения прах,
греба, пълзя, чертая и се моля...
и чакам бездиханен твоя знак
за моя звезден миг, вселено моя...

Камбанен звън, а после тишина...
и аз съм просяк пред великата Вселена...
Стоя приведен пред огромната врата,
стоя и чакам милостинята за мене...







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0