11 авг. 2007 г., 14:22

* * *

Поэзия

683 0 7

Пълзя в живота свит и мълчалив.
Зад мене диря грешките чертаят,
но вярвам още в своя звезден миг...
Ще вярвам, даже щом достигна края...

Греба със шепи жизнения прах,
греба, пълзя, чертая и се моля...
и чакам бездиханен твоя знак
за моя звезден миг, вселено моя...

Камбанен звън, а после тишина...
и аз съм просяк пред великата Вселена...
Стоя приведен пред огромната врата,
стоя и чакам милостинята за мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

Много истинско и въздействащо!

2007-08-18T15:22:07+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Намерил си себе си,мъдър си.Прекрасна творба.

2007-08-16T16:10:44+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Това е великолепен образ на смирението.

2007-08-16T11:58:30+03:00
Евелин (Адриана Зарева)

Нещичко промени ли се, Вал... От средата на 90-те години, когато написа този стих!? ... Един от най-силните ти Е...

2007-08-16T09:19:56+03:00
Aneta_kz (Анета)

Прекрасно!!!

2007-08-11T14:58:57+03:00