11 авг. 2007 г., 14:22

* * * 

  Поэзия
514 0 7
Пълзя в живота свит и мълчалив.
Зад мене диря грешките чертаят,
но вярвам още в своя звезден миг...
Ще вярвам, даже щом достигна края...

Греба със шепи жизнения прах,
греба, пълзя, чертая и се моля...
и чакам бездиханен твоя знак
за моя звезден миг, вселено моя...

Камбанен звън, а после тишина...
и аз съм просяк пред великата Вселена...
Стоя приведен пред огромната врата,
стоя и чакам милостинята за мене...







© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??