23 mar 2022, 6:48

****

  Poesía
503 0 0

Сред толкова много хора те видях да пристигаш
Нещо в съдбата ме накара да кажа "Здравей"
Казах ти името и като с целувка ми отговаряш
Ти се интересуваш от това,

че се отнасям правилно с теб
Ти на 28, а аз на 23
И започнах плановете си да се видим отново

И ако можех да ти покажа, че като сме заедно, нищо не липсва и че въпреки разстоянието ще те обичам
Просто трябва да знаеш, че бих искал да остана и въпреки че не трябва, просто искам да ти се обадя
Но колкото и да са силни чувствата ми,

аз всеки път те наранявам

Без теб минават часовете, но с празни дни
Като вълните в Черно море, ти беше красива и сама
И ти ми липсваш, но те викам и забравям
Как те обичам, но тази любов вече не е моя
Как бих искал да остана, но сега не си с мен
Животът винаги се случва, но не се случва с теб

И въпреки че съм сам някъде другаде
По-щастлив съм, защото можех да те намеря
И дори да нямам сигурност да те видя отново,

помни ме

Аз ще те обичам
Ако няма перфектен край, който да ти го даде
Ще го напиша само за теб, ще трябва да го измисля

Кажи ми как го правиш, едва дишам
С усмивката, която получаваш най-доброто от мен
И всичко, което наистина искам,

е да ти дам всичко от мен

Кажи ми как го правиш?
Ти ме връщаш към живот,

след което караш сърцето ми да спре

Не знам защо, но всеки път,

когато погледна в очите ти
Виждам хиляди падащи звезди, обичам те,

но не мога да те имам
Не мога да повярвам,

че всяка вечер си до мен в мислите ми
Въпреки че не те познавам добре, аз се влюбих в теб
Цял живот ще те чакам и ще бъдеш моята Галя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...