* * *

не ми се живее в безветрие

в пустош без стон и без зов

и подобно Христос между два живота

за света да се жертвам не видяла любов

не ми се живее в безвремие

часовник ще си татуирам още вчера

за да ми каже в колко да се събудя

и да знам че реалността не е химера

със същото въодушевление като в минутите в които

пеперудата напуска кухия хитин на какавидата и с криле се разпърхва

аз ще си запиша на дланите че те има

за да знам че има нещо което да напомня че съм жива

и ума ми да обърква

и бързият свършек на стиха

бенефисът на тазвечершната поезия свършва

когато се обърнеш и заспиш

там в сънищата поезията със любовта заспиват