May 9, 2009, 9:25 AM

* * *

  Poetry » Love
738 0 0

не ми се живее в безветрие

в пустош без стон и без зов

и подобно Христос между два живота

за света да се жертвам не видяла любов

 

не ми се живее в безвремие

часовник ще си татуирам още вчера

за да ми каже в колко да се събудя

и да знам че реалността не е химера

 

със същото въодушевление като в минутите в които

пеперудата напуска кухия хитин на какавидата и с криле се разпърхва

аз ще си запиша на дланите че те има

за да знам че има нещо което да напомня че съм жива

и ума ми да обърква

 

и бързият свършек на стиха

бенефисът на тазвечершната поезия свършва

когато се обърнеш и заспиш

 

там в сънищата поезията със любовта заспиват

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...