9.05.2009 г., 9:25

* * *

740 0 0

не ми се живее в безветрие

в пустош без стон и без зов

и подобно Христос между два живота

за света да се жертвам не видяла любов

 

не ми се живее в безвремие

часовник ще си татуирам още вчера

за да ми каже в колко да се събудя

и да знам че реалността не е химера

 

със същото въодушевление като в минутите в които

пеперудата напуска кухия хитин на какавидата и с криле се разпърхва

аз ще си запиша на дланите че те има

за да знам че има нещо което да напомня че съм жива

и ума ми да обърква

 

и бързият свършек на стиха

бенефисът на тазвечершната поезия свършва

когато се обърнеш и заспиш

 

там в сънищата поезията със любовта заспиват

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...