9.05.2009 г., 9:25

* * *

739 0 0

не ми се живее в безветрие

в пустош без стон и без зов

и подобно Христос между два живота

за света да се жертвам не видяла любов

 

не ми се живее в безвремие

часовник ще си татуирам още вчера

за да ми каже в колко да се събудя

и да знам че реалността не е химера

 

със същото въодушевление като в минутите в които

пеперудата напуска кухия хитин на какавидата и с криле се разпърхва

аз ще си запиша на дланите че те има

за да знам че има нещо което да напомня че съм жива

и ума ми да обърква

 

и бързият свършек на стиха

бенефисът на тазвечершната поезия свършва

когато се обърнеш и заспиш

 

там в сънищата поезията със любовта заспиват

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...