не ми се живее в безветрие
в пустош без стон и без зов
и подобно Христос между два живота
за света да се жертвам не видяла любов
не ми се живее в безвремие
часовник ще си татуирам още вчера
за да ми каже в колко да се събудя
и да знам че реалността не е химера
със същото въодушевление като в минутите в които
пеперудата напуска кухия хитин на какавидата и с криле се разпърхва
аз ще си запиша на дланите че те има
за да знам че има нещо което да напомня че съм жива
и ума ми да обърква
и бързият свършек на стиха
бенефисът на тазвечершната поезия свършва
когато се обърнеш и заспиш
там в сънищата поезията със любовта заспиват
© Таня Иванова Всички права запазени