* * *

3 ago 2008, 20:07

Poesía

736 0 5

НА СЕБЕ СИ...

В тьмното стоиш сама

и мислиш си за миналото старо,

и нямаш вьв очите бляськ,

защото всичко в теб е вече избледняло...

Иска ти се времето назад да вьрнеш,

хиляди неща да промениш,

но кьсно е назад да се врьщаш...

Сега е времето бьдещето си да градиш...

Иска ти се да си старото момиче

с дьлгите руси коси,

с бляськ в очите

и детски мечти...

Ала, за жалост, мечтите ги няма,

сега си сама с болка в душата,

детското отдавна изчезна

както дима от поредната ти цигара...

В огледалото вече нищо не виждаш,

образа е вечно размазан...

сьлзите ти само отражение дават –

топлата болка сред студенината...

А ти, скьпа, малко по–малко изчезваш,

както по бузите изчезват сьлзите...

А душата ти самичка вьв мрака остана...

22.05.2008

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2008-08-04T22:44:26+03:00

Добре дошла и от мен...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-08-04T15:29:06+03:00

Тъжно докосваш!!!Но нали затова е откровение!!!
Поздрав!!!
Sorbus (Пенко Пенков)

2008-08-03T23:13:40+03:00

Всичко хубаво! Само не можах да разбера що трябваше това да е стихотворение, че нещо не се сещам.
Ни римата е като рима, нито пък с някакъв ритъм блести, нито пък с нещо е по-оригинално...
morti6a (Мария Владимирова)

2008-08-03T22:27:07+03:00

по-добре не се обръщай назад,а гледай винаги напред!!!браво харесва ми!!!
kalides (Деси)

2008-08-03T20:09:20+03:00

Красиво! Поздрави...