* * *
НА СЕБЕ СИ...
В тьмното стоиш сама
и мислиш си за миналото старо,
и нямаш вьв очите бляськ,
защото всичко в теб е вече избледняло...
Иска ти се времето назад да вьрнеш,
хиляди неща да промениш,
но кьсно е назад да се врьщаш...
Сега е времето бьдещето си да градиш...
Иска ти се да си старото момиче
с дьлгите руси коси,
с бляськ в очите
и детски мечти...
Ала, за жалост, мечтите ги няма,
сега си сама с болка в душата,
детското отдавна изчезна
както дима от поредната ти цигара...
В огледалото вече нищо не виждаш,
образа е вечно размазан...
сьлзите ти само отражение дават –
топлата болка сред студенината...
А ти, скьпа, малко по–малко изчезваш,
както по бузите изчезват сьлзите...
А душата ти самичка вьв мрака остана...
22.05.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Хаджихристева Всички права запазени
