DIDI_7777777 (Диди Хаджихристева) DIDI_7777777 (Диди Хаджихристева)
2
Aug 3, 2008, 8:07 PM

* * *

  Poetry
942 0 5

НА СЕБЕ СИ...


В тьмното стоиш сама

и мислиш си за миналото старо,

 и нямаш вьв очите бляськ,

защото всичко в теб е вече избледняло...

 

Иска ти се времето назад да вьрнеш,

хиляди неща да промениш,

но кьсно е назад да се врьщаш...

Сега е времето бьдещето си да градиш...

 

Иска ти се да си старото момиче

 с дьлгите руси коси,

с бляськ в очите

и детски мечти...

 

Ала, за жалост, мечтите ги няма,

сега си сама с болка  в  душата,

детското отдавна изчезна

както дима от поредната ти цигара...

 

В огледалото вече нищо не виждаш,

образа е вечно размазан...

сьлзите ти само отражение дават –

топлата болка сред студенината...

 

А ти, скьпа, малко по–малко изчезваш,

както по бузите изчезват сьлзите...

А душата ти самичка вьв мрака остана...

                                                                                                                                                                     22.05.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Хаджихристева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Добре дошла и от мен...
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Тъжно докосваш!!!Но нали затова е откровение!!!
    Поздрав!!!
  • Sorbus (Пенко Пенков)
    Sorbus (Пенко Пенков)
    Всичко хубаво! Само не можах да разбера що трябваше това да е стихотворение, че нещо не се сещам.
    Ни римата е като рима, нито пък с някакъв ритъм блести, нито пък с нещо е по-оригинално...
  • morti6a (Мария Владимирова)
    morti6a (Мария Владимирова)
    по-добре не се обръщай назад,а гледай винаги напред!!!браво харесва ми!!!
  • kalides (Деси)
    kalides (Деси)
    Красиво! Поздрави...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0