Човешката същност
Човек, гол и сам, се свил, проснат на земята и с огорчение
обърнал се към небето с въпроса "Защо съм тук?"
А Духът небесен на всичките богове разкъсал небето, за да
напише на облаците: "Писна ми да ме питате. Разберете сами."
И силата направила плътта прозрачна, за да може Човекът
да види в себе си. И той гледал, ли гледал.
Виждал сълзи и сенки, усмивки и светлина.
И разбрал, че важното е в теб да има повече светлина и усмивки,
отколкото сенки и сълзи.
Но той не го споделил с другите хора, а скрил го в себе си,
защото то му давало властта да владее сърцата на хората.
И така пропилял дара Божий, защото, за наказание на мерзостта му, духът
превърнал всичко в него в сенки и сълзи.
А от тях се родило ИЗКУСТВОТО, за да може човекът да лекува с него мъката си.