2 abr 2007, 1:18

4oveka

  Poesía
744 0 2
Човешката същност
Човек, гол и сам, се свил, проснат на земята и с огорчение
обърнал се към небето с въпроса "Защо съм тук?"
А Духът небесен на всичките богове разкъсал небето, за да
напише на облаците: "Писна ми да ме питате. Разберете сами."
И силата направила плътта прозрачна, за да може Човекът
да види в себе си. И той гледал, ли гледал.
Виждал сълзи и сенки, усмивки и светлина.
И разбрал, че важното е в теб да има повече светлина и усмивки,
отколкото сенки и сълзи.
Но той не го споделил с другите хора, а скрил го в себе си,
защото то му давало властта да владее сърцата на хората.
И така пропилял дара Божий, защото, за наказание на мерзостта му, духът
превърнал всичко в него в сенки и сълзи.
А от тях се родило ИЗКУСТВОТО, за да може човекът да лекува с него мъката си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...