2.04.2007 г., 1:18

4oveka

740 0 2
Човешката същност
Човек, гол и сам, се свил, проснат на земята и с огорчение
обърнал се към небето с въпроса "Защо съм тук?"
А Духът небесен на всичките богове разкъсал небето, за да
напише на облаците: "Писна ми да ме питате. Разберете сами."
И силата направила плътта прозрачна, за да може Човекът
да види в себе си. И той гледал, ли гледал.
Виждал сълзи и сенки, усмивки и светлина.
И разбрал, че важното е в теб да има повече светлина и усмивки,
отколкото сенки и сълзи.
Но той не го споделил с другите хора, а скрил го в себе си,
защото то му давало властта да владее сърцата на хората.
И така пропилял дара Божий, защото, за наказание на мерзостта му, духът
превърнал всичко в него в сенки и сълзи.
А от тях се родило ИЗКУСТВОТО, за да може човекът да лекува с него мъката си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....