10 ene 2025, 9:33

50 нюанса живот

692 4 5

                             „Адът – това са другите“

                                      Жан-Пол Сартр

 

За всяка година по нещо научено –

от първите крачки, до бързия бяг:

спонтанно, случайно, скроено, обмислено –

живеем го този нюансов живот!

 

За всяка година по нещо пропуснато –

съшити останки от липси накуп.

По трудния начин мостове изграждани,

които рушил си със собствен барут.

 

Какво би било, ако може да върнете

минути, секунди, частици от миг?

Къде ще забавите, къде ще забързате,

кого ще погалите с лунния сноп?

 

Свободни ли бяхме или пък осъдени

да бродим, да търсим изчезнал кивот?

И Адът на други ли само полага се?

И бунтът угасва ли с порива млад?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

4 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за този интересен метафизичен коментар и поставянето в Любими!
  • Коментарният ми лимит не ми позволи да коментирам до този момент това интересно стихотворение, което подкрепих с глас и поставих в Любими. Пожелавам Ви успех в конкурса, Бо и Ви поздравявам!

    "Какво би било, ако може да върнете
    минути, секунди, частици от миг?"

    Да се постигне нещо такова е равнозначно на победа над Времето, защото както в теорията на Марков и Станюкович един планкеон може да съдържа цялата вселена, то по същия начин и един миг може да пренася вътре в себе си самата вечност.
  • Благодаря, Люси и .Т.Т, както и за поставянето на стихотовернието в "Любими"! Стуваше ми се символично да го завърша в седмицата, в която имам личен празник, а пък да го съобразя и с темата на предизвикателсвото - някак стана от само себе си.
  • Гласувах с удоволствие!
    Поздравления!!!
  • Браво интересен стих и успех!👍

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...