„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено –
живеем го този нюансов живот!
За всяка година по нещо пропуснато –
съшити останки от липси накуп.
По трудния начин мостове изграждани,
които рушил си със собствен барут.
Какво би било, ако може да върнете
минути, секунди, частици от миг?
Къде ще забавите, къде ще забързате,
кого ще погалите с лунния сноп?
Свободни ли бяхме или пък осъдени
да бродим, да търсим изчезнал кивот?
И Адът на други ли само полага се?
И бунтът угасва ли с порива млад?
© Bo Boteva Todos los derechos reservados