10.01.2025 г., 9:33

50 нюанса живот

714 4 5

                             „Адът – това са другите“

                                      Жан-Пол Сартр

 

За всяка година по нещо научено –

от първите крачки, до бързия бяг:

спонтанно, случайно, скроено, обмислено –

живеем го този нюансов живот!

 

За всяка година по нещо пропуснато –

съшити останки от липси накуп.

По трудния начин мостове изграждани,

които рушил си със собствен барут.

 

Какво би било, ако може да върнете

минути, секунди, частици от миг?

Къде ще забавите, къде ще забързате,

кого ще погалите с лунния сноп?

 

Свободни ли бяхме или пък осъдени

да бродим, да търсим изчезнал кивот?

И Адът на други ли само полага се?

И бунтът угасва ли с порива млад?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за този интересен метафизичен коментар и поставянето в Любими!
  • Коментарният ми лимит не ми позволи да коментирам до този момент това интересно стихотворение, което подкрепих с глас и поставих в Любими. Пожелавам Ви успех в конкурса, Бо и Ви поздравявам!

    "Какво би било, ако може да върнете
    минути, секунди, частици от миг?"

    Да се постигне нещо такова е равнозначно на победа над Времето, защото както в теорията на Марков и Станюкович един планкеон може да съдържа цялата вселена, то по същия начин и един миг може да пренася вътре в себе си самата вечност.
  • Благодаря, Люси и .Т.Т, както и за поставянето на стихотовернието в "Любими"! Стуваше ми се символично да го завърша в седмицата, в която имам личен празник, а пък да го съобразя и с темата на предизвикателсвото - някак стана от само себе си.
  • Гласувах с удоволствие!
    Поздравления!!!
  • Браво интересен стих и успех!👍

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...