jade_alex (Джейд)
26 17
26 jul 2011, 19:18

5000 K 

  Poesía
698 0 5

Бяла съм, бяла съм, страннико.

Още  когато ме срещна,

бялото спеше в  душата ми,

странно ми липсваше нещо.

 

Бяла бях там под боровете,

дето научих без време

колко съм имала нямане,

колко съм нямала тебе.

 

Бяла бях в черните вечери,

дето насън те предричах,

режех косите си, белите,

и ги на тебе наричах.

 

Бели ми мислите, думите,

в бяло сърцето ми пее,

бяла любов неразбирана

ми във очите белее.

 

Бяла съм, бяла съм, страннико.

Ето, стоя ти насреща,

сбрала в едно цветовете си,

светя... до бяло гореща.

© Джейд Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • песен от Родопа
    пролетна
    всичко цъфтеше
    бели листенца земята застилаха
    зърнах те сред овощята
    вървеше и пееше
    бела съм, бела юначе...

    Позволих си да интерпретирам. Обичам народната песен. Благодаря за удоволствието.
  • светя... до бяло гореща!
  • Много хубаво!Поздрав!
  • колко съм имала нямане,

    колко съм нямала тебе.

    Много ми хареса!
  • Хубаво... станало е досущ като песен!
Propuestas
: ??:??