5000 K

Poetry

919 0 5

Бяла съм, бяла съм, страннико.

Още когато ме срещна,

бялото спеше в душата ми,

странно ми липсваше нещо.

Бяла бях там под боровете,

дето научих без време

колко съм имала нямане,

колко съм нямала тебе.

Бяла бях в черните вечери,

дето насън те предричах,

режех косите си, белите,

и ги на тебе наричах.

Бели ми мислите, думите,

в бяло сърцето ми пее,

бяла любов неразбирана

ми във очите белее.

Бяла съм, бяла съм, страннико.

Ето, стоя ти насреща,

сбрала в едно цветовете си,

светя... до бяло гореща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

песен от Родопа
пролетна
всичко цъфтеше
бели листенца земята застилаха
зърнах те сред овощята
вървеше и пееше
бела съм, бела юначе...

Позволих си да интерпретирам. Обичам народната песен. Благодаря за удоволствието.

2015-03-30T23:41:32+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

светя... до бяло гореща!

2012-05-30T12:16:54+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Много хубаво!Поздрав!

2011-07-27T10:24:48+03:00
valia1771 (Ивон)

колко съм имала нямане,

колко съм нямала тебе.

Много ми хареса!

2011-07-26T21:40:46+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Хубаво... станало е досущ като песен!

2011-07-26T21:21:08+03:00