5000 K
Бяла съм, бяла съм, страннико.
Още когато ме срещна,
бялото спеше в душата ми,
странно ми липсваше нещо.
Бяла бях там под боровете,
дето научих без време
колко съм имала нямане,
колко съм нямала тебе.
Бяла бях в черните вечери,
дето насън те предричах,
режех косите си, белите,
и ги на тебе наричах.
Бели ми мислите, думите,
в бяло сърцето ми пее,
бяла любов неразбирана
ми във очите белее.
Бяла съм, бяла съм, страннико.
Ето, стоя ти насреща,
сбрала в едно цветовете си,
светя... до бяло гореща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейд Всички права запазени
