24 ene 2013, 21:27

* * *

  Poesía » Otra
1.1K 1 0
Самотата сплиташе ме в жестоките си мрежи,  ослепяваше чувства и копнежи, не дава ти да дишаш с пълна гръд, изчопля мисли мрачни от най-затуления кът. Не! Не желая да живея повече така, затворена, скована и сама. Към който и ъгъл да погледна в тъмнината, тишина и студенина излизат от стената. Друго иска тя, душата, свила се на геврек, безмълвно наблюдаваща играта. За далечни полети бленува в мрака на слънчевия ден,  а сълзите потичат, макар и да са в плен. Надежда? Стопила се и тя,  тихо е отплавала от борда на срама. Защото всеки знае, че играта се играе от изпечени играчи и няма място за другомислещи "тъпаци".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...