* * *

veil (Далия)
15 27

24.01.2013 г., 21:27 ч.

Поезия » Друга

705 1 0

Самотата сплиташе ме в жестоките си мрежи,

ослепяваше чувства и копнежи,

не дава ти да дишаш с пълна гръд,

изчопля мисли мрачни

от най-затуления кът.

Не! Не желая да живея повече така,

затворена, скована и сама.

Към който и ъгъл да погледна в тъмнината,

тишина и студенина излизат от стената.

Друго иска тя, душата,

свила се на геврек, безмълвно наблюдаваща играта.

За далечни полети бленува в мрака на слънчевия ден,

а сълзите потичат, макар и да са в плен.

Надежда? Стопила се и тя,

тихо е отплавала от борда на срама.

Защото всеки знае, че играта се играе от изпечени играчи

и няма място за другомислещи "тъпаци".

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.