Самотата сплиташе ме в жестоките си мрежи,
ослепяваше чувства и копнежи,
не дава ти да дишаш с пълна гръд,
изчопля мисли мрачни
от най-затуления кът.
Не! Не желая да живея повече така,
затворена, скована и сама.
Към който и ъгъл да погледна в тъмнината,
тишина и студенина излизат от стената.
Друго иска тя, душата,
свила се на геврек, безмълвно наблюдаваща играта.
За далечни полети бленува в мрака на слънчевия ден, ...