8 oct 2007, 8:51

* * *

  Poesía
1.4K 0 6
Молба


Помолих слънцето да те погали,
защото аз не мога,
помолих птичките да ти кажат обичам те,
защото аз не мога,
помолих вятъра да те целуне,
защото аз не мога,  
помолих и водата да те обгърне,
защото аз не мога.
Сега моля теб,
бъди с мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чочо ИсТинкОв Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта се усеща - в погледа, в допира, в интонацията на гласа, във въздуха дори. Когато си с човек, когото обичаш... незнам, просто се усеща - поне при мен е така. Но ти го описваш в стиха си - природата, атмосферата говори чрез теб. И щом си заслжава, Тя - ще разбере.
    Любовта е във теб - желая ти много щастие.
  • Красиво е...погледнато от вашите очи.От моите само спомон за мъката,само едно грозно чувство за самота.Все пак любовта не само отминава,и болка тя оставя но при мен тази болка не минава.
    А до колкото нежността...наскоро се появи тя, не успях да и я покажа на нея и само аз съм си виновен.

    Б Л А Г О Д А Р Я
    Н А
    В С И Ч К И
    В И!
  • Много нежно пишеш!
    Браво!
  • Всеки ми казва че ще бъде ...
  • Ако прочете стихът, ти ще остане завинаги!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...