17 jun 2008, 23:18

* * * 

  Poesía
656 0 4

Питаш ме защо така те гледам,

кажи ми просто как да спра,

то по-силно е от мен и отдавна съм му в плен...

Едва ли някога ще кажа,

че обичам те на глас, но там вътре го повтарям,

всеки ден и всеки час...

Навярно ти за друг в момента плачеш,

навярно ти за другиго гориш,

и липсва ти, дори когато нощем спиш,

но знай, когато казва ти, че те обича,

това обичам те, е мое,

но все още вътре в мен стой...

Но може и при теб да няма никой,

ти все още чакаш своя принц,

кажи, и ти ли си в света на немите,

кажи, и теб ли те боли,

ах, колко лесно може да е всичко, мила, просто говори...

Но дотогава аз ще бъда сянката

и разпнат, там, на своя кръст,

кръвта ми ще целува залеза

с надеждата, че следващия път

ще видиш ти пироните по дланите

и че сърцето ми е вече буца пръст.

За бога, мила, говори, защото аз не мога...

© Димо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??