* * *
Питаш ме защо така те гледам,
кажи ми просто как да спра,
то по-силно е от мен и отдавна съм му в плен...
Едва ли някога ще кажа,
че обичам те на глас, но там вътре го повтарям,
всеки ден и всеки час...
Навярно ти за друг в момента плачеш,
навярно ти за другиго гориш,
и липсва ти, дори когато нощем спиш,
но знай, когато казва ти, че те обича,
това обичам те, е мое,
но все още вътре в мен стой...
Но може и при теб да няма никой,
ти все още чакаш своя принц,
кажи, и ти ли си в света на немите,
кажи, и теб ли те боли,
ах, колко лесно може да е всичко, мила, просто говори...
Но дотогава аз ще бъда сянката
и разпнат, там, на своя кръст,
кръвта ми ще целува залеза
с надеждата, че следващия път
ще видиш ти пироните по дланите
и че сърцето ми е вече буца пръст.
За бога, мила, говори, защото аз не мога...
© Димо All rights reserved.
Поздрави!