* * *
Еба ли му майката...
много е шантаво...
прескачам си спирките
изхвърлям пианото
изгарям си дрехите
и твоите също
разхвърлям усмивките
към нощи намръщени
коктейли забърквам
от ласки немислени
а думите бъркам
със мисли неписани
по тялото твое
с езика си пиша
ах! как на алое
дъхът ти мирише
в очите ти – бездна
отново се гмурвам
зовеш ме – сирена
във тебе се втурвам
разпалено късам
оковите плътски
и нежно поръсвам
с божествени пръски
огъня твой...
Еба ли му майката...
много е хубаво
седи на скамейката
утрото влюбено
и бавно загръща се
в шала прокъсан...
при мене завръща се
макар да е късно...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марин Ташков Todos los derechos reservados
