Jun 18, 2009, 10:52 AM

* * *

  Poetry » Love
1.1K 0 9

Еба ли му майката...
много е шантаво...
прескачам си спирките
изхвърлям пианото
изгарям си дрехите
и твоите също
разхвърлям усмивките
към нощи намръщени
коктейли забърквам
от ласки немислени
а думите бъркам
със мисли неписани
по тялото твое
с езика си пиша
ах! как на алое
дъхът ти мирише
в очите ти – бездна
отново се гмурвам
зовеш ме – сирена
във тебе се втурвам
разпалено късам
оковите плътски
и нежно поръсвам
с божествени пръски
огъня твой...

Еба ли му майката...
много е хубаво
седи на скамейката
утрото влюбено
и бавно загръща се
в шала прокъсан...
при мене завръща се
макар да е късно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Ташков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...