27 ago 2012, 10:17

* * * 

  Poesía
1201 0 11

                                                “А без моето слънце е толкова трудно да дишаш”

                                                                 Елмира Митева

 

                                         

                            ***

 

Търсех слънцето всичките тези години,

че не виждах сълзите, които пилях...

И го няма във мене небесното синьо,

само вятър за спътник, с когото мълчах.

 

Тишината у мен изтъкана от бриза

(дето гали косите ти нощем без глас)

е обвила дъха ти и в седефена мида,

е оставила къс от небето за нас.

 

Пазя в спомен плача на септември

и тъгата на птиците в есенен ден.

След последния прилив умираха лебеди

в самотата на утрото, спряла до мен.

 

И без твоето слънце е трудно да дишам.

И потъва денят ми във тиха тъга.

Все към тебе самотен, сълзите ми скришом

бърше вятър до мене, с когото мълча.

         

                                Венцислав Янакиев

                    05.01.2012

 

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??