* * *
“А без моето слънце е толкова трудно да дишаш”
Елмира Митева
***
Търсех слънцето всичките тези години,
че не виждах сълзите, които пилях...
И го няма във мене небесното синьо,
само вятър за спътник, с когото мълчах.
Тишината у мен изтъкана от бриза
(дето гали косите ти нощем без глас)
е обвила дъха ти и в седефена мида,
е оставила къс от небето за нас.
Пазя в спомен плача на септември
и тъгата на птиците в есенен ден.
След последния прилив умираха лебеди
в самотата на утрото, спряла до мен.
И без твоето слънце е трудно да дишам.
И потъва денят ми във тиха тъга.
Все към тебе самотен, сълзите ми скришом
бърше вятър до мене, с когото мълча.
Венцислав Янакиев
05.01.2012
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
