* * *
Завиждам ѝ, че има близостта ти
(онази, дето аз не заслужавам),
че нейния слух галиш със смеха ти...
Че има право да те доближава...
Завиждам, че ѝ казваш ”Лека нощ”,
че сутрин до очите ти се буди...
Пронизва тази мисъл като нож
и ми повтаря страшното: ”Загу̀би!”
Загубих топлината на сърцето ти
и допира на пръстите ти нежни,
докосването първо на детето ни...
Загубих вяра, смисъл и надежда...
И нямам право да те доближа.
”Любими мой” аз пак да те наричам...
Дори аз нямам право да тъжа
и всичко в теб до болка да обичам.
Загубих всичко. И сега кървя...
А трябва някак пътя да поема...
Но нямам... нямам сили да вървя
по път, който от тебе ме разделя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
