31.03.2017 г., 16:48

* * *

659 2 7

 

Завиждам ѝ, че има близостта ти
(онази, дето аз не заслужавам), 
че нейния слух галиш със смеха ти...
Че има право да те доближава...

 

Завиждам, че ѝ казваш ”Лека нощ”,
че сутрин до очите ти се буди...
Пронизва тази мисъл като нож 
и ми повтаря страшното: ”Загу̀би!”

 

Загубих топлината на сърцето ти
и допира на пръстите ти нежни,
докосването първо на детето ни...
Загубих вяра, смисъл и надежда...

 

И нямам право да те доближа.
”Любими мой” аз пак да те наричам...
Дори аз нямам право да тъжа
и всичко в теб до болка да обичам.

 

Загубих всичко. И сега кървя...
А трябва някак пътя да поема...
Но нямам... нямам сили да вървя
по път, който от тебе ме разделя...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отворена рана...
  • Никога не знаем какво печелим,когато губим(ако това е някакво успокоение).
    Харесах.Поздрав
  • Не помня кой, но някой беше казал, че радостта може да се изрази в проза, разказ... но по никой начин в стих... Поезията сякаш е запазена територия за тъгатаи това е доказано с безброй стихове. Разбира се в това няма нищо лошо, напротив това е естествено състояние на духа (понякога) и чисто човешко чувство. Та с това исках да кажа, че си изразила тъгата си по хубав начин, а последния куплет можа да се пооправи. Привет
  • Осезаема е болката. Почувствах. Поздравления!
  • Усетих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...