* * *
Завиждам ѝ, че има близостта ти
(онази, дето аз не заслужавам),
че нейния слух галиш със смеха ти...
Че има право да те доближава...
Завиждам, че ѝ казваш ”Лека нощ”,
че сутрин до очите ти се буди...
Пронизва тази мисъл като нож
и ми повтаря страшното: ”Загу̀би!”
Загубих топлината на сърцето ти
и допира на пръстите ти нежни,
докосването първо на детето ни...
Загубих вяра, смисъл и надежда...
И нямам право да те доближа.
”Любими мой” аз пак да те наричам...
Дори аз нямам право да тъжа
и всичко в теб до болка да обичам.
Загубих всичко. И сега кървя...
А трябва някак пътя да поема...
Но нямам... нямам сили да вървя
по път, който от тебе ме разделя...
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отворена рана...
-
Никога не знаем какво печелим,когато губим(ако това е някакво успокоение).
Харесах.Поздрав -
Не помня кой, но някой беше казал, че радостта може да се изрази в проза, разказ... но по никой начин в стих... Поезията сякаш е запазена територия за тъгатаи това е доказано с безброй стихове. Разбира се в това няма нищо лошо, напротив това е естествено състояние на духа (понякога) и чисто човешко чувство. Та с това исках да кажа, че си изразила тъгата си по хубав начин, а последния куплет можа да се пооправи. Привет
-
Осезаема е болката. Почувствах. Поздравления!
-
Усетих!
-
Харесах! Много е трудно!
-
Да, когато човек загуби любовта се обезверява и всичко сякаш, губи смисъл. Много добре е описано! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
