Mar 31, 2017, 4:48 PM

* * *

Poetry » Love

662 2 7

Завиждам ѝ, че има близостта ти
(онази, дето аз не заслужавам),
че нейния слух галиш със смеха ти...
Че има право да те доближава...

Завиждам, че ѝ казваш ”Лека нощ”,
че сутрин до очите ти се буди...
Пронизва тази мисъл като нож
и ми повтаря страшното: ”Загу̀би!”

Загубих топлината на сърцето ти
и допира на пръстите ти нежни,
докосването първо на детето ни...
Загубих вяра, смисъл и надежда...

И нямам право да те доближа.
”Любими мой” аз пак да те наричам...
Дори аз нямам право да тъжа
и всичко в теб до болка да обичам.

Загубих всичко. И сега кървя...
А трябва някак пътя да поема...
Но нямам... нямам сили да вървя
по път, който от тебе ме разделя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

contessa (Светла Асенова)

Отворена рана...

2017-04-15T15:42:38+03:00
miralub (Мирелла Кривчева)

Никога не знаем какво печелим,когато губим(ако това е някакво успокоение).
Харесах.Поздрав

2017-04-03T13:47:52+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

Не помня кой, но някой беше казал, че радостта може да се изрази в проза, разказ... но по никой начин в стих... Поезията сякаш е запазена територия за тъгатаи това е доказано с безброй стихове. Разбира се в това няма нищо лошо, напротив това е естествено състояние на духа (понякога) и чисто човешко чувство. Та с това исках да кажа, че си изразила тъгата си по хубав начин, а последния куплет можа да се пооправи. Привет

2017-04-02T17:09:50+03:00
Веси_Еси (Еси)

Осезаема е болката. Почувствах. Поздравления!

2017-04-01T19:43:30+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Усетих!

2017-04-01T01:35:52+03:00