FeaR (Завинаги) FeaR (Завинаги)
27
8 nov 2007, 12:27

* * *

  Poesía
837 1 6
Крещи ми,
не ме нараняваш.
Крещи ми,
не ме натъжаваш.
Ти не съществуваш вече.
Ти си толкова далече.
Ядосвай ми се,
не ме интересуваш.
Ядосвай ми се,
за мене нищо не струваш.
Няма да ме потопиш
отново.
Няма да ме нараниш
отново.
Сама,
но самотна - не.
Луна
в моето неоново небе.
Трябва да дишам, да живея,
да обичам да умея.
Ти за мене изчезна
като дума безполезна.
Мога да живея и без теб,
ти си просто парче лед.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Завинаги Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0