FeaR (Завинаги) FeaR (Завинаги)
27
Nov 8, 2007, 12:27 PM

* * *

  Poetry
831 1 6
Крещи ми,
не ме нараняваш.
Крещи ми,
не ме натъжаваш.
Ти не съществуваш вече.
Ти си толкова далече.
Ядосвай ми се,
не ме интересуваш.
Ядосвай ми се,
за мене нищо не струваш.
Няма да ме потопиш
отново.
Няма да ме нараниш
отново.
Сама,
но самотна - не.
Луна
в моето неоново небе.
Трябва да дишам, да живея,
да обичам да умея.
Ти за мене изчезна
като дума безполезна.
Мога да живея и без теб,
ти си просто парче лед.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Завинаги All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0