8 нояб. 2007 г., 12:27

* * *

833 1 6
Крещи ми,
не ме нараняваш.
Крещи ми,
не ме натъжаваш.
Ти не съществуваш вече.
Ти си толкова далече.
Ядосвай ми се,
не ме интересуваш.
Ядосвай ми се,
за мене нищо не струваш.
Няма да ме потопиш
отново.
Няма да ме нараниш
отново.
Сама,
но самотна - не.
Луна
в моето неоново небе.
Трябва да дишам, да живея,
да обичам да умея.
Ти за мене изчезна
като дума безполезна.
Мога да живея и без теб,
ти си просто парче лед.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Завинаги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...