* * *
Крещи ми,
не ме нараняваш.
Крещи ми,
не ме натъжаваш.
Ти не съществуваш вече.
Ти си толкова далече.
Ядосвай ми се,
не ме интересуваш.
Ядосвай ми се,
за мене нищо не струваш.
Няма да ме потопиш
отново.
Няма да ме нараниш
отново.
Сама,
но самотна - не.
Луна
в моето неоново небе.
Трябва да дишам, да живея,
да обичам да умея.
Ти за мене изчезна
като дума безполезна.
Мога да живея и без теб,
ти си просто парче лед.
не ме нараняваш.
Крещи ми,
не ме натъжаваш.
Ти не съществуваш вече.
Ти си толкова далече.
Ядосвай ми се,
не ме интересуваш.
Ядосвай ми се,
за мене нищо не струваш.
Няма да ме потопиш
отново.
Няма да ме нараниш
отново.
Сама,
но самотна - не.
Луна
в моето неоново небе.
Трябва да дишам, да живея,
да обичам да умея.
Ти за мене изчезна
като дума безполезна.
Мога да живея и без теб,
ти си просто парче лед.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Завинаги Все права защищены
браво
