В ъгъла на свят
с обрулени надежди
мъждукат
две очи без цвят.
Опърлените вежди-
памет,
притихнали,
отронват капчици
от сетен дъжд.
Загърната
под ямурлука,
съдбата се усмихва
и надава глас.
Незнайни пътища
се втурват
към пламъчето
свяст.
© Атанас Ганев Todos los derechos reservados