Не искам да чувам за тази...

за другата... за следващата.

Не искам, не го ли разбра?!

... Каква искаш да бъде,

каква е била.

Има ли нещо в теб изобщо,

или си празна, поглъщаща души,

твърда скала?

Дори думите чужди станаха.

Напразно с поглед опитваш да уловиш ме.

Не мога, не искам!!!... И няма.

Всичко изпари се

като дъжд от парещ асфалт.

Тишината, толкова да привлича...

това не е било.

Леглото дори приятно студено стана.

Така е, пада от плещите товар.

Да мисля

без чувства,

без упрек и свян.

За пореден път.

Отново...

Утеха нечия в превъзмогващ процес.

Нин Ка  18.07.2012г.