11 feb 2007, 15:33

* * * 

  Poesía
697 0 4

* * *

 

Господи!

Защо не съм трева,

Отъпкана от хорските обуща.

Свита на цигара

или просто нарисувана

в скицника до празна къща.

 

Господи!

Защо не съм дърво,

неогъващо се в буря.

Раждащо със хиляди листа,

без да си разваля фигурата.

 

С Дявола!

Наежена ръмжа

със покълнала в очите ми свeнливост.

Накажи ме – превърни ме в тишина!

Обещавам,

че ще съм щастлива.

 

* * *

© Ива Койчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??