* * *
* * *
Господи!
Защо не съм трева,
Отъпкана от хорските обуща.
Свита на цигара
или просто нарисувана
в скицника до празна къща.
Господи!
Защо не съм дърво,
неогъващо се в буря.
Раждащо със хиляди листа,
без да си разваля фигурата.
С Дявола!
Наежена ръмжа
със покълнала в очите ми свeнливост.
Накажи ме – превърни ме в тишина!
Обещавам,
че ще съм щастлива.
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива Койчева Все права защищены
