* * *
Господи!
Защо не съм трева,
Отъпкана от хорските обуща.
Свита на цигара
или просто нарисувана
в скицника до празна къща.
Господи!
Защо не съм дърво,
неогъващо се в буря.
Раждащо със хиляди листа,
без да си разваля фигурата.
С Дявола!
Наежена ръмжа
със покълнала в очите ми свeнливост.
Накажи ме – превърни ме в тишина!
Обещавам,
че ще съм щастлива.
* * *
© Ива Койчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
