11.02.2007 г., 15:33 ч.

* * * 

  Поезия
673 0 4

* * *

 

Господи!

Защо не съм трева,

Отъпкана от хорските обуща.

Свита на цигара

или просто нарисувана

в скицника до празна къща.

 

Господи!

Защо не съм дърво,

неогъващо се в буря.

Раждащо със хиляди листа,

без да си разваля фигурата.

 

С Дявола!

Наежена ръмжа

със покълнала в очите ми свeнливост.

Накажи ме – превърни ме в тишина!

Обещавам,

че ще съм щастлива.

 

* * *

© Ива Койчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??