23 abr 2010, 10:32

* * *

1K 0 5

*  *  *

Студът на чувствата

е тежък

като преспа леден

сняг.

Сам съм

и съм някак леден

към чувствата

във моя свят.
Себе си ли лъжа

или хората край мен.

Вече губя вяра

във утрешния ден.

Сякаш силата в душата

е изчезнала далеч,

а аз съм само сянка

в отминаващата нощ...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Бинев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Теодора! Поздрави!
  • Наистина си много добър.
    Желая ти успех на представянето!
  • Благодаря ти Боян! Радвам се, че така си ме оценил! Скоро ще е представянето на първата ми стихосбирка. Някой от стиховете тук, също влизат в нея. Сега мисля да прочета и твоите пройзведения!

  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

    Благодаря за хубавия стих!
  • хубава идея
    поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....