23 abr 2010, 10:32

* * *

1K 0 5

*  *  *

Студът на чувствата

е тежък

като преспа леден

сняг.

Сам съм

и съм някак леден

към чувствата

във моя свят.
Себе си ли лъжа

или хората край мен.

Вече губя вяра

във утрешния ден.

Сякаш силата в душата

е изчезнала далеч,

а аз съм само сянка

в отминаващата нощ...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Бинев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Теодора! Поздрави!
  • Наистина си много добър.
    Желая ти успех на представянето!
  • Благодаря ти Боян! Радвам се, че така си ме оценил! Скоро ще е представянето на първата ми стихосбирка. Някой от стиховете тук, също влизат в нея. Сега мисля да прочета и твоите пройзведения!

  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

    Благодаря за хубавия стих!
  • хубава идея
    поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...