Простете, госпожи и господа за просията...

ще се намери ли в душите ви парче хляб

за човека, когото обичам?...

Всичко си е същото.

И студът по старому прониква в кожата,

вледеняващото ехо пак тъй осезаемо пробожда.

И дъждът е с обичайното си глухо безразличие.

Само малката свещичка този път догаряше по-бавно.

Пламъчето се издига към тавана

на надеждата.

В душата ти – олтар.

На кръста...

слънчев лъч се мъчи да проникне.