Dec 14, 2009, 3:50 PM

* * *

  Poetry » Other
643 0 0

Простете, госпожи и господа за просията...

ще се намери ли в душите ви парче хляб

за човека, когото обичам?...

 

 

Всичко си е същото.

И студът по старому прониква в кожата,

вледеняващото ехо пак тъй осезаемо пробожда.

И дъждът е с обичайното си глухо безразличие.

Само малката свещичка този път догаряше по-бавно.

Пламъчето се издига към тавана

на надеждата.

В душата ти – олтар.

На кръста...

слънчев лъч се мъчи да проникне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Долорес All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...