* * *
Простете, госпожи и господа за просията...
ще се намери ли в душите ви парче хляб
за човека, когото обичам?...
Всичко си е същото.
И студът по старому прониква в кожата,
вледеняващото ехо пак тъй осезаемо пробожда.
И дъждът е с обичайното си глухо безразличие.
Само малката свещичка този път догаряше по-бавно.
Пламъчето се издига към тавана
на надеждата.
В душата ти – олтар.
На кръста...
слънчев лъч се мъчи да проникне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Долорес Всички права запазени
