* * *

11 abr 2013, 13:13

Poesía

470 0 0

няма го,
а пак го чаках безразсъдно
и пак си мислех до полуда -
тука ще е...
и сега се стопявам
в безсмисленото питане
защо пак остана
някъде другаде
и защо се разминаха мисълта
и мечтата...
за да стане по-хубаво,
когато се блъснат очите ни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas