11 abr 2013, 13:13

* * * 

  Poesía
434 0 0

няма го,

а пак го чаках безразсъдно

и пак си мислех до полуда -

тука ще е...

и сега се стопявам

в безсмисленото питане

защо пак остана

някъде другаде

и защо се разминаха мисълта 

и мечтата...

за да стане по-хубаво,

когато се блъснат очите ни

и когато тръгнем

заедно някъде...


© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??