* * *
555
0
0
няма го,
а пак го чаках безразсъдно
и пак си мислех до полуда -
тука ще е...
и сега се стопявам
в безсмисленото питане
защо пак остана
някъде другаде
и защо се разминаха мисълта
и мечтата...
за да стане по-хубаво,
когато се блъснат очите ни
и когато тръгнем
заедно някъде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
