* * *
558
0
0
няма го,
а пак го чаках безразсъдно
и пак си мислех до полуда -
тука ще е...
и сега се стопявам
в безсмисленото питане
защо пак остана
някъде другаде
и защо се разминаха мисълта
и мечтата...
за да стане по-хубаво,
когато се блъснат очите ни
и когато тръгнем
заедно някъде...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
