8 nov 2009, 1:24

* * * 

  Poesía » De amor
918 0 3

Ти подари ми любовта,

ти даде ми горещи ласки.

Дойде в живота ми ти на шега,

дори не вярвах като те видях.

Ти тъй далеко си от мен сега,

но толкоз близо си в сърцето.

Изпълнила си го до край,

а тъй голямо е и знае да обича.

Обичам те и ти го знаеш,

обичаш ме и аз го знам.

И имам си една мечта,

тя розова е, сън е тя.

До мен да гледам как

заспиваш, до мен да

будиш се с усмивка.

В очите ти да гледам

утрото на нашето щастие.

В косите ти да ровя с пръсти,

да полудявам с любовта ти.

Толкова ли искам много,

или заспал съм и сънувам!?

Ах, как обичам те такава,

каквато си  - чаровна, мила.

И искам само да си с мен,

а това е много и е трудно.

Но как да кажа на сърцата ни,

че трудно  е, че сън е!?

Та те тъй искат се и пак копнеят.

Нека да намерим сили

щастие да им дарим!

Та те го заслужават, мила!

И ти и аз в страст горим.

Обичам те и друго няма,

обичаш ме, чудесна си.

И алчен съм, че искам тебе,

и луд съм даже, и не спя.

Но моля те, бъди до мене,

аз каня те във моята душа.

© Момчил МАГ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тя е забравен спомен... но това му е хубавото, когато чувствата отминат, остават добри стихове Мерси за коментарите
  • По-добре да замълча...Момчил го е казал по-добре!
    Браво!!!
  • Истински обичаш. Дано и с нея е така.
Propuestas
: ??:??