* * *
Ти подари ми любовта,
ти даде ми горещи ласки.
Дойде в живота ми ти на шега,
дори не вярвах като те видях.
Ти тъй далеко си от мен сега,
но толкоз близо си в сърцето.
Изпълнила си го до край,
а тъй голямо е и знае да обича.
Обичам те и ти го знаеш,
обичаш ме и аз го знам.
И имам си една мечта,
тя розова е, сън е тя.
До мен да гледам как
заспиваш, до мен да
будиш се с усмивка.
В очите ти да гледам
утрото на нашето щастие.
В косите ти да ровя с пръсти,
да полудявам с любовта ти.
Толкова ли искам много,
или заспал съм и сънувам!?
Ах, как обичам те такава,
каквато си - чаровна, мила.
И искам само да си с мен,
а това е много и е трудно.
Но как да кажа на сърцата ни,
че трудно е, че сън е!?
Та те тъй искат се и пак копнеят.
Нека да намерим сили
щастие да им дарим!
Та те го заслужават, мила!
И ти и аз в страст горим.
Обичам те и друго няма,
обичаш ме, чудесна си.
И алчен съм, че искам тебе,
и луд съм даже, и не спя.
Но моля те, бъди до мене,
аз каня те във моята душа.
© Момчил МАГ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тя е забравен спомен... но това му е хубавото, когато чувствата отминат, остават добри стихове
Мерси за коментарите -
По-добре да замълча...Момчил го е казал по-добре!
Браво!!! -
Истински обичаш. Дано и с нея е така.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
