* * *

7 abr 2010, 19:36

Poesía

937 0 5

И какво от това! Ти мълчиш.

Аз мълча, а моментът сменен е.

Тишината до болка крещи.

В тази нощ. Или може би ден е.

И какво от това, може би

трябва просто безмълвни да бъдем,

за да можем да чуем с души,

тази истина близка, но чужда.

И защо досега, и дали -

е нормално това да се случи,

днес с теб имаме само следи,

любовта е пътека и участ.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.