И какво от това! Ти мълчиш.
Аз мълча, а моментът сменен е.
Тишината до болка крещи.
В тази нощ. Или може би ден е.
И какво от това, може би
трябва просто безмълвни да бъдем,
за да можем да чуем с души,
тази истина близка, но чужда.
И защо досега, и дали -
е нормално това да се случи,
днес с теб имаме само следи,
любовта е пътека и участ.
© Евгения Калъчева Всички права запазени