* * *

7.04.2010 г., 19:36 ч.

Поезия

794 0 5

И какво от това! Ти мълчиш.

Аз мълча, а моментът сменен е.

Тишината до болка крещи.

В тази нощ. Или може би ден е.

И какво от това, може би

трябва просто безмълвни да бъдем,

за да можем да чуем с души,

тази истина близка, но чужда.

И защо досега, и дали -

е нормално това да се случи,

днес с теб имаме само следи,

любовта е пътека и участ.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.